Разширява се - примигва - разширява се
насред камъни и прахоляк проскърцва ствол
разлиства се
листата прихват и събуждат вятъра
и той ги блъска
те се гмуркат:
шарено-сребристи риби в клокнали потоци
клокнали потоци - вени към туптящото ядро
където аз израствам
сътворен!
отново!

за безкраен път принуден да потривам зеници
да се свивам и разтягам и да търся светло
да прогонвам мириса на предното
ехото на предното
а колко много работа ме чака само:
най-напред да издълбая стълби
после да накарам крачките си да приемат формата им
досами високото да се изкача
и да заслизам
(поеми дълбоко въздух
не гледай никога надолу
ръцете си не впивай във стената)
да се вмествам в тялото което
възрастта ми е отредила
по целия си път да изкопавам и да украсявам гробове
до които после безпомощно да вия

и да издялкам теб мое тлеещо божество
и да те нарека утеха:
докато примигваш - разширяваш се - примигваш
ще се възхищавам на мъдрото ти спокойствие