Тя танцува
тя върти метлата
ту наляво ту надясно
се извива кръстчето й
тя върти метлата
тя танцува

на лицето й
изгряла древна есен
с порцеланово небе
и креснали листа
и нещо дето си отива
нещо дето си отива
а не съм докоснал даже
и не съм го виждал!

тя върти метлата
тя танцува
когато не танцува прави чай
ту наляво ту надясно
със лъжичката
разбърква
после
с птичи глътки пие
по вратлето
бледата й кожа
се изпъват жилите
и после

тя танцува
тя внимателно
държи иглите си
(защото речено е:
ако капка анемична кръв
докосне
метената прах в нозете й
искрящата й прах!
дръгливи глутници
ще наизлязат иззад всеки храст)

и нека!
похотта
ще ги погуби всичките
(а колко векове ли
се е хранила с бездушници
за да е така прекрасно слаба ?)

тя
когато
някоя безкрайна вечер
когато аз самият не издържам вече
някоя безкрайна вечер тя когато

дойде
безшумно ще приседне на коляното ми
ще въздъхне лекичко
(от страст?)
очите си ще вирне към тавана
(укор?)
ще прехапе долната си устна

нищо
няма да ми каже