някоя срамежлива утрин
ще покълнеш
и объркан от заглъхващото ехо
ще се заозърташ:
празен хоризонт
ще привикваш постепенно
с пръстта и светлината
и с единствения си съсед - дървото
постепенно с всичко ще привикнеш
и ей така ще се протегнеш
с гъвкавото стъбълце
с нежните ръчички-венчелистчета
и лек ветрец полюшнат
и лек студен ветрец
и вятър
и погледнеш ли нагоре се събират облачета
облачета се събират
облаци
пълчища почернели облаци
се скупчват блъскат и туптят търбусите им тъпкани с настръхнали къртечници ракети куршуми олово танкове снаряди нагнетяват се нагнетяват се събират черни облаци
(ти дочуваш вой на драни глутници
заобиколили са те четири мръсни извора
застинали са до ръба на дигите
рояците мухи са побеснели)
и отново: свистящи късове метал олово автомати танкове ракети черни облаци туптят туптят
напрягат се и как не са се пръснали
НАПРЯГАТ СЕ И КАК НЕ СА СЕ ПРЪСНАЛИ!

и
някоя
срамежлива
утрин...