Живее в стая с тежка тишина
и меки балдахини
           прозене ли се тихичко
           ще сепне и самата зима
косата й – изпредена от най-перфиден паяк
и на всяко косъмче увиснал някой клетник
наумил си да достигне кулата
но достатъчно е тънка паяжината
за да ни изпусне всички в рова
а пък тя
приседнала и все така се реши
реши
взряла лекичко учуден поглед в огледалото
устичката й
ей сега ще се разтвори