Име: Никола Петров Възраст: 36 Пол: мъж Град: София |
в такива дни
изпушилият две кутии
се усеща като част от гледката
вали не зная откога
не зная и какво вали
в кухнята или у съседите прегаря нещо
и си казвам:
другаде
берат цветя и се въртят и се прескачат
другаде
им се е събрало толкова небе
че просто трябва да направят нещо
другаде
живеят в пожълтяла снимка и държат балони
другаде
слънца изригват!
при това почти със моята енергия
и
другаде:
но тук
особено в такива дни
потъването
е утеха
Не се е съмвало откакто завървях по този път
с размазаните от оранжево фенери
не се е съмвало а се навърши век
но ти ще минеш покрай мен
но ти ще дойдеш
ако знаеш накъде вървиш вземи ме
ръката ми е лед
не се плаши
челото ми е лед
не се плаши
ако знаеш накъде вървиш
ако никога не се оставяш да те водя
ще пристигнем
ако не – ще те въртя до мен
вкопчени ще се въртим
до пълен крясък!
след това не знам
какво ще бъдем
И цялата тази ЗЛОВЕЩА енергия...
Константин Павлов
Не съм роден за тази работа:
нямам никакво доверие на краката си
и на тялото изобщо
ако можех щях да се покрия в тъмното
да се завия с тъмното
да слушам дъжд
до сън
но няма как
движението
ми е единствен избор
несигурно но все по-бързо
несигурно но все по-бързо
(спра ли се нямам завръщане
инерцията ще ме погуби!)
въжето под краката ми оттук нататък
все по-страшно ще играе
с него ще трепери цялото ми аз
така ще продължава крехкият ни танц
до сън
с такава ярост
и такава стръв
умните глави говорят
че всичко е на ниво хормони
химикали разни и вериги в мозъка
наследствено е няма избор
но мнозина казват друго: пристрастил се е
към възкръсванията
малките възкръсвания
неуловимите почти
като онзи ден в годината
когато се събужда трезвен
и дръзва да си въобрази че нещо ново е започнало
пере чаршафите си и простира дълго (няма нищичко за правене)
вдишва слънчевите зайчета по тях
а после е на кино гледа нещо глупаво
с единствената си приятелка и хапват сладолед
бавно се прибира
вечерта
окапва с него - отражение на лицето му
в стъклото на трамвая
казват че тогава бил способен да изпита нещо
което си струвало цялото време
прекарано в ада
но не ви съветват до опитвате това у дома си
или другаде
Щом четири поредни зими
тъкмо четири една след друга
щом на изток се роди владетел с кози крак
неистов вълк когато
впие зъби в слънцето-мехур с кръвта на всичкото
чудовищно ще завали! ще затрепери!
(точно в този
не във друг надлежен ред)
ах лицето ти тогава как ще грейне
водопадите ти кичури ще се разсипят
устичката полуотворена...
(тук следват впрочем знаците
на друг един възможен свършек -
-да го кажем личен):
щом някоя ленива сутрин
най-тъпата най-блесналата в тъпотата си
щом гълъбчета се поклащат след трохички и така нататък
когато кашлям още жалката си нощ
и нищо нищичко не подозирам
лицето ти тогава как ще грейне
вратът ти жилите по него
и трапчинките по кожата ти...
"Стига!" ще възкликне Публиката тук
"Коя е тя да се намесва
да прекъсва бурното кресчендо?"
крайно недоволни сме (ще кажат Те)
че не ни разказваш края
и не ни докарваш до слушателски оргазъм
и къде младежо е поантата ти
и къде тимпанената сигурност?
МИ НЯМА! НЯМА БЕ!
как да ви поставя точка
щом не зная нищо
щом нищичко не подозирам
и не я познавам даже
както другите не ме познаха?
и как да ви разказвам свършека
щом представичка си нямам
какво изобщо е започвало?
не разбрахте ли че краят не е край
че сепването ни в секундата преди Самото
е единственото дето ни остава да виси
единственото дето ни остава да виси!
Така ще кажа и ще кресна даже
та слюнката ми ще заседне по гърлата Им
и после ще се върна към лицето ти което
мъничко преди да ме довършиш
мъничко преди да ме довършиш:::